Милиардите във филипинските фондове за климата са изправени пред проверка заради зелените акредитиви

Манила, Филипините – След като тайфунът Доксури удари Филипините по-рано тази година, свещеник Таад Самсон газеше през високи до кръста води, до момента в който отиваше от врата на врата, с цел да ревизира съседите си.

Седемнадесет града в родната му провинция Булакан бяха парализирани от дни на наводнения, откакто тайфунът удари архипелага през юли.

Когато започнаха дъждовете, енорията на Самсон не се обезпокои, защото се намира на земя „ висока колкото върха на катедрала “, само че не след дълго жителите започнаха да викат за помощ, сподели Самсон пред Ал Джазира.

„ Градовете, които преди не са били наводнения, в този момент усещат усета им “, сподели Самсон.

Самсон упреква плановете за рекултивация в района за неочакваната накърнимост на неговата общественост към рискови климатични условия.

„ Това не е единствено мое мнение, това е теоретичен факт “, сподели той.

През 2017 година филипинското държавно управление оглави 13 плана за рекултивация на земя около Манилския залив, обхващащ пет провинции, в това число Метро Манила и Булакан.

Докато групите на гражданското общество и законодателите сигнализираха за евентуална щета за околната среда, Манила уточни големите разноски за планове, свързани с климата, ориентирани към компенсиране на рисковете и негативните резултати от широкомащабното развиване.

За последователите на околната среда като Самсон обаче разноските за климата на Манила не са нищо повече от опит за екологично измиване на екологично нездравословни планове за развиване като рекултивация.

„ Те унищожават мангрови гори в 15 000 хектара вода. Не виждам по какъв начин това ни защищава от изменението на климата, изключително когато равнищата на наводненията се повишават в околните региони “, сподели Самсън.

Филипините претърпяват 20 тайфуна годишно. Според Световната банка наводненията, породени от тайфуни, са довели до към 30 000 смъртни случая през последните три десетилетия в допълнение към големи стопански загуби.

От 2009 година обвързваните с климата разноски на филипинското държавно управление се усилиха, като множеството разноски бяха ориентирани към инфраструктура.

Според Министерството на бюджета и ръководството (DBM), „ дейностите в региона на климата са интегрирани и институционализирани в нашия проект за развиване и националния бюджет. Това докара до доста нарастване на бюджета за ограничения за адаптиране и намаляване на изменението на климата с към 60 % спрямо разпределението за миналата година.

За 2024 година Филипините предложиха да отделят 543,45 милиарда песо (9,74 милиарда долара) за разноски за климата, 17 % нарастване на разноските по отношение на настоящата година, която към този момент беше с 60 % повече от 2022.

Разходите за климата съставляват 9,4 % от общия бюджет на страната, като DBM гордо акцентира, че броят надвишава уговорката на страната от 8 % според последния проект за развиване на Филипините.

Президентът Фердинанд Маркос младши означи през ноември, че икономическото развиване зависи от признаването на уязвимостта на страната към изменението на климата.

„ Това е основата, върху която би трябвало да действаме в бъдеще, върху която би трябвало да проектираме нашите системи. Трябва да имаме поради изменението на климата “, сподели Маркос.

Около 461,5 милиарда песо (8,27 милиарда долара), или 84,9 % от разноските, са предопределени за надзор на наводненията или железопътни линии, като огромна част от преди този момент е обвързвано с рекултивацията на земя в Манилския залив, а последното е рекламирано като средство за понижаване на въглеродните излъчвания.

Въпреки че са маркирани като разноски за климата, критиците се питат дали тези разноски имат повече общо с поддръжката на дневния ред на политиката на държавното управление, в сравнение с с климата и дали в реалност може да нанасят повече вреди на екосистемите.

„ Цялата климатична стратегия на страната ни е чиста услуга на устните “, сподели Арлийн Бросас, помощник-лидер на малцинството в Камарата на представителите на Филипините, пред Ал Джазира.

„ Когато светът попита какво вършат Филипините във връзка с изменението на климата, ще имаме нови влакове и неумело ръководство на наводненията, с цел да го потвърдим, плюс доста по-малко мангрови гори и аграрни земи “, добави Бросас.

Разходите за климата, изплащани посредством фондове със особено предопределение (SPF), които разпределят пари за необятни категории на приложимост, а не за съответни планове, са нововъзникваща наклонност във Филипините, съгласно Бросас, който твърди, че фондовете са склонни към корупция и са образец от „ свинско за климата “, раздадено „ за тези, които не се интересуват от действителните резултати “.

Съгласно проектите на държавното управление, SPF, предопределени за намаляване на климата и адаптиране към климата, ще се усилят през идната година с към 68 % спрямо настоящото систематизиране, достигайки 22,47 милиарда песо (400 милиона долара).

Все отново Манила не може да каже по какъв начин ще бъдат изразходвани парите, с изключение на в поддръжка на напъните за адаптиране и намаляване на последствията от страна на държавните корпорации и локалните управляващи.

Професорът Тимъти Сиприано от университета на Филипините, екологичен географ от националната изследователска група AGHAM, сподели, че етикетът на разноските за климата е „ механически прецизен “, само че отвлича вниманието от по-добри решения за изменението на климата.

„ Използването на инфраструктура като решение за изменение на климата е остаряло. Твърде постоянно във Филипините виждаме, че планове за акомодация източват водата от избрани региони единствено с цел да отклонят наводненията към друга общественост “, сподели Сиприано пред Al Jazeera.

Cipriano сподели, че плановете за рекултивация в залива Манила са попречили изпускането на вода в залива по време на проливни дъждове, причинявайки увеличено задържане на вода.

Той сподели, че държавното управление употребява планове за надзор на наводненията, с цел да смекчи рисковете от личното им основаване.

Инициативата за рекултивация на залива Манила също компрометира мангрови гори по крайбрежната влажна зона Sasmuan Pampanga, застрашена зона от 3500 хектара, известна с „ интернационалното си значение “ съгласно стандартите на Рамсарската спогодба.

„ Колкото повече заменяме естествените отбрани с инфраструктура, толкоз повече плащаме цената. Инженерните намеси са лимитирани. Правим това от години и проблемите с наводненията не се усъвършенстват “, сподели Сиприано.

Но предходната седмица Маркос сподели, че актуалните условия на Ел Ниньо в страната демонстрират нуждата от по-бързо осъществяване на планове за понижаване на резултатите от изменението на климата.

„ Ще ускорим построяването на язовири и планове за надзор на наводненията “, сподели Маркос.

Правителството също по този начин дава на Министерството на превоза (DOTr) 163,7 милиарда песо ($2,93 милиарда) средства за климата за развиване на железниците.

Разпределението възлиза на 76,4 % от транспортния бюджет за идната година и съставлява нарастване от 55,3 % по отношение на разноските за железопътен превоз за настоящата година.

Според оценка от 2022 година на Азиатската банка за развиване, строителството на огромния, финансиран от Япония 873 милиарда песо ($15,64 милиарда) план за пътническа железница Север-Юг (NSCR) „ ще генерира обилни излъчвания на парникови газове “ приблизително „ 508 000 тона въглероден диоксид годишно за 7 години “.

Ползите от намаляването на излъчванията ще се видят едвам до 2040 година, съгласно банката за развиване.

Заедно с метрото в Манила, NSCR е едно от по-амбициозните предприятия за всеобщ превоз на администрацията. Шефът на DOTr Хайме Баутиста похвали NSCR като икономическа промяна и посочи вложенията в железопътния превоз като сериозни за понижаване на излъчванията.

„ Завършването на цялостната линия NSCR ще донесе по-голямо улеснение за нашите пътуващи. Той ще предложи ефикасна и комфортна транспортна опция, която обгръща огромно разстояние “, сподели Баутиста през октомври.

Cipriano предизвести да не се гледа на железниците като на зелена инвестиция при неналичието на огромно прекосяване към възобновима сила в всеобщия превоз.

„ Трябва да внимаваме, като маркираме железниците като зелени. Те създават по-малко въглеродни излъчвания, само че по какъв начин да произвеждаме електричество? Филипините към този момент са мощно подвластни от изкопаемите горива “, сподели Сиприано.

Междувременно мозъчният концерн Център за сила, екология и развиване пресметна, че вложенията в енергийни източници на изкопаеми горива сред април 2022 година и март 2023 година са достигнали 1,7 милиарда песо (30 милиона долара).

Бросас упрекна държавното управление, че употребява етикета за климата, с цел да притегли задгранично финансиране и заеми. През 2017 година над 200 милиарда $ от програмата за ръководство на наводненията на Metro Manila, която е тежка за инфраструктура, беше финансирана от Световната банка.

Според базата данни на Националния орган за икономическо развиване, DOTr е обезпечил отвъдморско развиване на стойност 1,7 трилиона песо ($30 милиарда) от Япония за пет основни железопътни плана.

„ Управата неправилно счита, че едрото строителство с огромни суми от чужбина ще оправи средата. Но в действителност това е просто бизнес маневра “, сподели Бросас.

Бросас изрази угриженост по отношение на финансовите и обществените разноски на плановете.

„ През идващите пет години на създаване на тези планове ще бъдем надълбоко в още по-големи задължения “, сподели тя. „ Правим първа копка, без да обмисляме изгонването на стотици хиляди фамилии. “

Около 220 000 фамилии се чака да бъдат разселени, с цел да създадат път за плановете, до момента в който националният дълг през август доближи връх от 14,35 трилиона песо (260 милиарда долара).

Тони Ла Вина, юрист и асоцииран шеф на Манилската обсерватория, проучвателен институт, фокусиран върху реагирането при риск от бедствия, изрази подозрение дали този вид разноски въобще би трябвало да се смятат за законни.

„ Твърде е отворено. Еднократните суми нормално не са посочени и даже могат да се смятат за противозаконен разход. Трябва да се дефинира по какъв начин ще се употребяват ресурсите, изключително преди да се маркира като зелено “, сподели Ла Вина пред Al Jazeera.

Правителството би трябвало да бъде по-прозрачно в своя климатичен кръстоносен поход, сподели той, само че сега „ няма явен проект “.